"Крадецът на книги"


     Тази книга чета в момента. Едва ли ще ми трябва много време да я завърша, защото е доста увлекателна. Различна и интересна, тя веднага ме грабна...


http://www.helikon.bg/books/61/150042_kradetcat-na-knigi.html


            08.08.2012 г.

    Оставаха ми едва петдесетина странички да завърша романа, но отлагах това в продължение на цяла година. След като най-после намерих време да го направя останах очарована от книгата. Думата "различна" определено е подходяща за нея. Все пак не се случва често разказвачът да бъде Смъртта. "Крадецът на книги" ще се оцени от хора, които виждат смисъла и тежестта на всяка една дума, хора, които четат бавно и внимателно, наслаждавайки се на красотата на сравненията и олицетворенията, които тук присъстват в изобилие. "Крадецът на книги" ще се хареса от всеки, който обича книгите и осъзнава как всяка прочетена книга повлиява върху живота и мирогледа му. Думите са така прости и леки, а в същото време тежат ужасно.

    Прочитайки книгата, разказваща за една война и описваща последиците от нея не мога да не се замисля колко съм благодарна, че живея в мирно време. Съзнанието ми никога няма да може да възприеме смисъла на войната и безкрайните страдания, които хората си причиняват по непонятни причини. Като се замисля, не мога с чиста съвест да кажа, че хората днес не воюват. Злобата, ревността, завистта подтикват хората на какви ли не жестокости, на които жертва стават невинни хора - както при войната. Слушайки или четейки новините по медиите имам чувството, че светът все още е във война, просто не я наричаме по този начин. Имаме само един живот и мисълта, че го пропиляваме в дребнавост, злоба и безсмислени занимания ме натъжава много. Представям си  (както в книгата) как Смъртта се разхожда сред нас и си казва: "На теб още не ти е дошло времето, но ще се отбия и тук" А вие какво ще направите преди да ви изтече времето, за да заявите смело, че сте живели достойно?

Ела до мен
Дамян Дамянов

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Ела! Като магия! Като тайна!

Ела, като безсмъртие ела!

Като звезда, умряла в изнемога

от сблъсъка на срещната звезда!

Ела! Изпепели ме в своя огън!

Сама стани на пепел! Но следа

подире ни в небето да остане!

И с нашта светлина тя да блести!

На нашто място да остане рана.

Но с друга светлина след нас огряна,

вселената ще ни обезсмърти.

Клетва

Недялко Йорданов

Когато нищо друго няма

във този свят, разполовен

на истина и на измама,

невярваща, ти вярвай в мен!

Дори когато те излъжа

невъзмутим или смутен,

заклевам те! И ти си длъжна,

презирай ме, но вярвай в мен!

Когато вече ни разделя

безсънна нощ и нервен ден,

във понеделник и неделя

ти непременно вярвай в мен!

Не в здравите ни златни обръчи,

в хербария ни изсушен

с реликвите на прашна обич,

не в спомена, а вярвай в мен!

Защото в битката неравна,

което водим сякаш век,

със теб сме станали отдавна

един живот, един човек.

Лека нощ

Пърси Шели

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с „лека нощ“ не ме изпращай,

защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

Че двама ще са през нощта!

Те „лека нощ“ не си желаят,

но винаги е лека тя! 

Отлитна музата предишна…

  

Отлитна музата предишна

остави страшна тишина.

Не мога стихове да пиша

сега за любовта.

Не идва денем, нито нощем,

макар че често я зова.

Безсмислени банални фрази

изписвам на листа.

А мислех – трябва да е лесно,

любов в сърцето щом гори-

молива хващаш, лист и ето-

стихът пред теб стои.

Най-лесно винаги написвам

любовното “писмо”,

без дълги фрази, без да мисля-

то пише се само.

Сега не мога да напиша

един-едничък стих.

Духовната ми муза стихна,

къде ли пак сгреших?

Сезони

Звездите угаснаха, скри се луната

и мрак непрогледен се спусна над мен.

Защо изведнъж се покри  светлината

и ледени капчици бликнаха в мен?

На летен изобщо денят не прилича,

макар че е юни и всичко цъфти.

Но моята пролетна роба се свлича,

не с лятна, а  с есенна да се смени.

Природата знае си – пролет и лято,

есен и зима – и пак кръговрат.

И всичко уж ново е, а тъй познато

и само повтаря се пак, после пак...

А хората нямат часовник настроен

да сменят сезоните в точното време,

и лято и зима и есен и пролет

за ден единствен се сменят във мене.

Три прекрасни орхидеи

в осмомартенски букет

тъй прекрасно подредени

в розовия си пакет.

Но защо сълзи се стичат,

а усмивката се скри.

Казвам ти, че те обичам,

но душата ми гори.

Хубав вид – добра фасада,

розов празничен букет,

но случайно той улавя

също скрития контекст.

Орхидеята красива

символ също е на смърт.

Връзката ни бе щастлива,

но дали не свършва тук?

Гаснат чувствата, умират,

вехнат крехките цветя,

розовата им фасада

не приканва пролетта.

Орхидеите обичам

те красиви са без спор,

но изглежда друго цвете

грабна женския ми взор.

Аз мислих, че приключи мойто лято,

щом жълти падат първите листа,

но ти дойде при мен сега, когато

опита се да дойде есента.

Ти спря я – есен тъжна и самотна

със твоите очи – слънца горещи,

със дъх на летен бриз и на разходка

до кея – мястото на много срещи.

И няма есен, пролет, нито зима,

забравиха сезоните за мене.

Едничко топло лято само има –

до теб в сърцето мое то живее.

Изгубена

Изгубих  се по пътя си към теб,

а устремена тичах отдалече.

Превърнах се в бездушен силует

и аз не знам, не знам коя съм вече.

Желая те, не те желая аз,

а от живота си какво желая?

В един момент за мен си силна страст,

а хладна ставам в друг – защо?- не зная.

Уверена и силна бях преди

и никога такава – колеблива,

не зная как ти мене промени,

но много личности във мен се появиха.

И всяка иска своето, но как

възможно е така да са различни?

Нали във всичките живея аз

Или живеят те във мене всички.

Отмина много време и сега

по пътя продължавам да се лутам

и щом не виждам още светлина

разбирам, че не му е краят тука.

Животът ми ирония е тъжна –

не съм сама – в мен има много “Аз”

ала самотна този изход търся,

щастливи те са, но съм тъжна аз.

За Теб

Ванилов нежен аромат се носи

от свещите, запалени навън.

Терасата обсипана е с рози

и сякаш не реалност е, а сън.

Звучи любима песен отдалече,

луната мълчаливо ни следи.

Запяват във градинката щурчета:

“Побързай и на танц я покани!”

Нощта ни крие в тъмната си дреха,

но няма страх и няма самота,

защото ти си моята утеха

и моя пътеводна светлинка.

Докосват се безброй различни чувства,

безброй моменти минали летят

и никога не искам да те пусна-

да можеха минутите да спрат.

Искрят очите мои с топъл блясък,

сълзи от щастие отронват се почти,

защото този миг е всичко сякаш,

защото сбъднати са моите мечти.

Сън

В  съня си виждам твоя образ пак,

той мене всяка вечер навестява.

Заспивам щом навън се спусне мрак,

за да те видя от очакване примряла.

Не си далеч, защо да си далече,

нали пристигаш нощем в моя сън

И заедно сме с тебе всяка вечер,

макар че разделени сме навън.

Не искам на нощта да виждам края,

защото с нея тръгваш си и ти.

Недей! Така безумно те желая!

Не си отивай, още остани.

Но тръгваш ти, навън се зазорява.

В очакване минава моят ден,

защото слънцето за мен изгрява,

когато дойдеш в моя сън при мен.

Философия на любовта

Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши.

Душите на нещата се привличат

защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.

Вълна вълната гони и прегръща.

Прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.

До океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти?