Буря

  

Страшна буря – дъжд пороен,

ден е, ала мрак цари.

Вятърът фучи настроен

да създава руини.

Слънчев лъч едва достига

до земята охладняла.

Облаци отвред пристигат,

тъмни, страшни като хала.

В моята душа ранима-

друга буря там бушува,

чувства хиляди във мене

непрестанно се бунтуват.

Вятърът понася клонки,

дребни стръкчета, листа.

В мене чувствата огромни

в танц, жесток за мен, летят.

Миг покой аз не усещам,

мислите крещят без глас.

На въпросите не срещам

отговорите си аз.

Както буря щом настане

всеки бяга да се скрие,

тъй и аз вървя, не спирам,

своето местенце диря.

Там, където да избягам

за секундичка поне

от пронизващия вятър

и студа в едно сърце.

Но след бурята веднага

идват други времена

и спокойствието ляга

на ранената душа.

Бури има във живота

много, но нали чрез тях

побеждаваме спокойно

всеки наш проблем и страх.