Ммм, какъв прекрасен ден! Затворих очи и продължих
да вървя така по алеята. Усмивката беше неизбежна. Слънцето най-после се отпусна и днес щедро раздаваше топли лъчи.
Ветрецът, лек и приятен, беше точно толкова разхлаждащ, колкото е добре за
слънчев ден като този. Беше от онези
моменти, които идват толкова рядко, моментите, в които всички звуци затихват и
чуваш само това, което искаш. Песента, която звучеше наблизо бе невероятно успокояваща и в същото време някак
весела. Самата тя представляваше едно тананикане – колко подходящо, тъкмо бях в
настроение за тананикане. Отворих очи, порадвах се на гледката на прокрадващите
се през короните на дърветата лъчи, затворих очи и се понесох към вкъщи, носена
от звуците на приятната мелодия. „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, освен
може би, хубавото време!
Няма коментари:
Публикуване на коментар