Буря

  

Страшна буря – дъжд пороен,

ден е, ала мрак цари.

Вятърът фучи настроен

да създава руини.

Слънчев лъч едва достига

до земята охладняла.

Облаци отвред пристигат,

тъмни, страшни като хала.

В моята душа ранима-

друга буря там бушува,

чувства хиляди във мене

непрестанно се бунтуват.

Вятърът понася клонки,

дребни стръкчета, листа.

В мене чувствата огромни

в танц, жесток за мен, летят.

Миг покой аз не усещам,

мислите крещят без глас.

На въпросите не срещам

отговорите си аз.

Както буря щом настане

всеки бяга да се скрие,

тъй и аз вървя, не спирам,

своето местенце диря.

Там, където да избягам

за секундичка поне

от пронизващия вятър

и студа в едно сърце.

Но след бурята веднага

идват други времена

и спокойствието ляга

на ранената душа.

Бури има във живота

много, но нали чрез тях

побеждаваме спокойно

всеки наш проблем и страх.

Споделяй с мен!

  

Споделяй с мен!

Сега си тъмна стая.

Аз вътре съм, ала къде – не зная.

Тъй тъмно е и губя се във нея,

а да вървя напред във мрак не смея.

Споделяй с мен!

Нали съм ти опора

за всяка мъка, трудност и умора,

но как да те подкрепям щом не зная

доколко аз реално те познавам.

Споделяй с мен!

Обичам да те слушам,

когато си в прегръдките ми сгушен.

Важно е добре да те познавам,

щом цялата си обич ти отдавам.

Споделяй с мен!

Не спирай да споделяш,

най-важните моменти да отделяш.

Аз пазя ги до спомените мои

и чакам да ми повериш и нови.

So true!

    

Защо да излезем от пашкула си...или "За възнаградените усилия"

    Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. 

Неизвестен автор