неделя, 29 април 2012 г.


Като таралежи



Знам, хората са като таралежите -
обичат да общуват,
но щом им осквернят веднъж копнежите
готови са с бодли да атакуват.

Веднъж убоден от “приятел” свой
човек изважда своите бодли
и много трудно ще успее той
на друг отново да се довери.

И сам човекът става като сейф -
ревниво пази в себе си богатства,
най-ценните си мисли и мечти
прилежно пази в тайната си папка.

Но там събират те излишен прах,
не струват нищичко несподелени,
та по-добре да ги споделям с вас,
дори и вашите бодли да са големи.


събота, 28 април 2012 г.




Ммм, какъв прекрасен ден! Затворих очи и продължих да вървя така по алеята. Усмивката беше неизбежна. Слънцето най-после  се отпусна и днес щедро раздаваше топли лъчи. Ветрецът, лек и приятен, беше точно толкова разхлаждащ, колкото е добре за слънчев  ден като този. Беше от онези моменти, които идват толкова рядко, моментите, в които всички звуци затихват и чуваш само това, което искаш. Песента, която звучеше наблизо бе невероятно успокояваща и в същото време някак весела. Самата тя представляваше едно тананикане – колко подходящо, тъкмо бях в настроение за тананикане. Отворих очи, порадвах се на гледката на прокрадващите се през короните на дърветата лъчи, затворих очи и се понесох към вкъщи, носена от звуците на приятната мелодия. „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, освен може би, хубавото време!