Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ни завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
*
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Който се е отделил от рано от бащината къща, за да живее, учи/работи другаде знае колко е свидно завръщането в родния дом при семейството. И колкото и различни места за живеене да сменяме през живота си, винаги си спомняме за бащиния дом и ни тегли натам - няма по-скъпо от него! Уникално стихотворение!
ОтговорИзтриванеСпоред мен няма значение кога си се отделил от бащиното огнище, защото винаги ще ти липсва топлината, уюта и спокойствието, което ти е давало то.
ОтговорИзтриване