събота, 25 август 2012 г.


People always leave!




В един от любимите ми сериали една от героините рисува картина с надпис “People always leave”, визирайки хората в живота й, които постоянно заминават надалеч от нея, оставяйки я сама. 
„Хората винаги си тръгват!“ мисля си и аз напоследък. В живота си имаме няколко преломни момента, когато сменяме едва ли не напълно обкръжението си. Ученик, който се мести да учи в друг град трябва да свикне с новите си съученици. Завършил ученик, който е станал студент трябва да приеме раздялата с някои от най-близките си приятели, решили да учат другаде и да завърже приятелство с новите си състуденти. Нови колеги на работното място, после ново работно място и други колеги...Тъжното е, че колкото и да искаме не можем да продължим да поддържаме същите отношения с хора, които са ни били близки в среда, от която вече сме много далеч. Разбира се стабилните връзки оцеляват дори и въпреки разстоянието и приятели могат да се виждат няколко пъти в годината и да си бъдат все същите, но тези случаи са единични. Замисляли ли сте се колко хора, с които сте били много близки в определен период вече не са част от живота ви. И не защото вече не са ви приятни или сте си влошили отношенията, а защото в запълненото ви ежедневие са се вместили десетки други нови познати, някои от които също се борят за мястото на ваш приятел. 
Тъжно е, когато си изградил стабилен кръг от приятели и усещаш с цялото си същество, че точно там ти е мястото – сред тези ПРИЯТЕЛИ, а те имат безкрайно различни амбиции и желания за живота и имаш болезненото предусещане, че този здрав кръг може да се скъса. Една по една различни брънки от веригата се късат и започват да създават свой отделен кръг.
Приятел, който заминава за няколко месеца на обучение в чужбина, друг, който решава да си търси работа в град с повече възможности за развитие, трети, който никъде не заминава, но заради личните си занимания вече няма толкова време за теб и дори ТИ, който също се замисляш дали не е по-добре да заминеш надалеч и да си търсиш щастието другаде. „Хората винаги си тръгват!“
Понякога физически хората са тук, не ни напускат, но само физически. Всяка промяна на характера е една отделна личност, която е изгонила друга такава. Представям си как наскоро, докато приятелят ми е спял спокойно една нощ неговото Аз се е надигнало от тялото му като призрак, здрависало се е с едно ново Аз, което пристига, пожелали са си „На добър час“ и са се разменили. Новото Аз е на вид досущ като първото, но с времето разбираш, че умело те е заблудило. Човекът е различен и ти се чудиш „Кога стана това? Кога си тръгна и защо не ме предупреди? Защо не се сбогува?“
Най-трудно е да определя дали човекът срещу мен си е тръгнал или АЗ САМАТА? Хората винаги си тръгват, но дали това не се отнася и за мен? Може би някоя вечер, докато аз съм спяла над мен се е извършил този трансфер на личности...И виждам промяна, усещам я, а тя не е в света около мен, не е в близките ми, а в мен? Но, не! Това е невъзможно да се разбере! Както казва Скарлет О‘Хара: „Не мога да мисля за това сега. Ще се побъркам, ако го направя. Ще мисля за това утре!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар