Сън

В  съня си виждам твоя образ пак,

той мене всяка вечер навестява.

Заспивам щом навън се спусне мрак,

за да те видя от очакване примряла.

Не си далеч, защо да си далече,

нали пристигаш нощем в моя сън

И заедно сме с тебе всяка вечер,

макар че разделени сме навън.

Не искам на нощта да виждам края,

защото с нея тръгваш си и ти.

Недей! Така безумно те желая!

Не си отивай, още остани.

Но тръгваш ти, навън се зазорява.

В очакване минава моят ден,

защото слънцето за мен изгрява,

когато дойдеш в моя сън при мен.