За Теб

Ванилов нежен аромат се носи

от свещите, запалени навън.

Терасата обсипана е с рози

и сякаш не реалност е, а сън.

Звучи любима песен отдалече,

луната мълчаливо ни следи.

Запяват във градинката щурчета:

“Побързай и на танц я покани!”

Нощта ни крие в тъмната си дреха,

но няма страх и няма самота,

защото ти си моята утеха

и моя пътеводна светлинка.

Докосват се безброй различни чувства,

безброй моменти минали летят

и никога не искам да те пусна-

да можеха минутите да спрат.

Искрят очите мои с топъл блясък,

сълзи от щастие отронват се почти,

защото този миг е всичко сякаш,

защото сбъднати са моите мечти.