Изгубена

Изгубих  се по пътя си към теб,

а устремена тичах отдалече.

Превърнах се в бездушен силует

и аз не знам, не знам коя съм вече.

Желая те, не те желая аз,

а от живота си какво желая?

В един момент за мен си силна страст,

а хладна ставам в друг – защо?- не зная.

Уверена и силна бях преди

и никога такава – колеблива,

не зная как ти мене промени,

но много личности във мен се появиха.

И всяка иска своето, но как

възможно е така да са различни?

Нали във всичките живея аз

Или живеят те във мене всички.

Отмина много време и сега

по пътя продължавам да се лутам

и щом не виждам още светлина

разбирам, че не му е краят тука.

Животът ми ирония е тъжна –

не съм сама – в мен има много “Аз”

ала самотна този изход търся,

щастливи те са, но съм тъжна аз.