Аз мислих, че приключи мойто лято,

щом жълти падат първите листа,

но ти дойде при мен сега, когато

опита се да дойде есента.

Ти спря я – есен тъжна и самотна

със твоите очи – слънца горещи,

със дъх на летен бриз и на разходка

до кея – мястото на много срещи.

И няма есен, пролет, нито зима,

забравиха сезоните за мене.

Едничко топло лято само има –

до теб в сърцето мое то живее.