Нещо като дом ... (Той)
Единственият, който вярва в приказки.
(И приказките вярват в него.)
Единственият, който може истински
да ми изброди всичките пътеки.
Единственият, който знае думите
на заклинанието против моя плач.
Единственият, който чува
мелодията в мойта мълчина.
Единственият, който съм запазила
от обичта, с която наранявам.
Единственият, който не намрази
измислените кътчета в света ми.
Единственият, който приютява
капризите на женската ми същност.
И за това Единствен си остава.
Да има при кого да се завръщам...
Тя
Не знам на кого е стихотворението, но е прекрасно. Да чувстваш, че имаш до себе си такава опора...незаменимо!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСтихотворението е много хубаво. И се радвам, че има хора като теб които ги популяризират :)
ОтговорИзтриване