Дамян Дамянов

Сърцето ми до болка се напълни

със багри,със вълни и небеса.

Не знаех,че вселената е пълна

със тъй обикновени чудеса,

които обезсмислят всички думи

и ги превръщат във всемирен прах.

Сега стоя почти като безумен

с една утеха - че съм част от тях.

И ако някога очи затворя,

аз като вятър ще се връщам тук,

като вълна за миг ще се повторя.

И пак като човек. Макар и друг!